Не опивай ти, южно море, не опивай с дихание нощта. Не вълнувай ти мойто сърце с копнежи на стари лета...   Не развявай по топлия бриз пяна и жарки мечти... Земя на жасмин и кипарис, земя на безвременни дни...   Че пее листака ти свеж, пее в отвъден екстаз и в лунния бисерен скреж сипе се славеев глас.   За отдих ти дай ми покой, рани, тъги да зараснат... Не зови ме, ти южен прибой... Нека сълзите огаснат.    Тогава, отново пияна, пияна от пролет и песен, в твоя кипеж изтъкана, ще играя с вятър насрещен...   Вярна на свойте слова към тебе аз все ще се връщам... Изтрила последна сълза, земята ти пак ще прегръщам.